Мелони: Ако утре Украйна престане да се защитава, няма да имаме мир, a завръщане на империализма от съветски тип (ПЪЛНАТА РЕЧ)

Италианският министър-председател Джорджа Мелони с тежки критики към решението на американския президент Доналд Тръмп за смекчаване на санкциите върху руския дизел. Тя предупреди, че този ход е рисков, изказвайки се пред италианския Сенат в Рим.

Облекчаването на ограниченията върху руските горива може да легитимира Москва, да отслаби натиска на западните санкции и да позволи на Русия да продължи да финансира военната си кампания, докато атаките срещу украински градове продължават, подчерта италианката.

„Според мен подкрепата за Украйна не е алтернатива на мира — тя е това, което го прави възможен. Защото ако агресорът може да разчита на капитулацията на противника си, защо изобщо би преговарял? Но капитулацията не е мир, а завоевание. Ако утре Украйна престане да се защитава, както мнозина желаят или предлагат, ние няма да имаме мир. Ще обсъждаме окупацията на една европейска държава и завръщането на империализма от съветски тип, който Европа познаваше в продължение на половин век. Лично аз не изпитвам носталгия по онези години, не изпитвам носталгия по руските танкове, потушили въстанията в Прага и Будапеща, нито по Берлинската стена. И никой няма да ме убеди, че капитулацията на онези, които защитават свободата си, може да се нарича мир“, заяви тя.

Ето какво гласи речта ѝ с минимални съкращения:

Изборите, които Европа трябва да направи, за да защити способността си да остане конкурентоспособна, сигурна и водеща сила в света, стават все по-многобройни и все по-сложни.

Войната в Украйна продължава, като все по-често се засягат граждански обекти. Нестабилността в Близкия изток поражда последици, които далеч надхвърлят границите на региона. Глобалната икономическа конкуренция става все по-ожесточена. Геополитическото напрежение се отразява на сигурността на нашите вериги за доставки, на цената на горивата, на разходите за живот и на способността на нашите предприятия да се конкурират. Към това се прибавят хибридните заплахи, миграционният натиск, нарастващата нестабилност и произтичащата от нея необходимост от укрепване на европейската сигурност и отбрана.

Разбира се, става дума за различни въпроси. Но те имат нещо общо: напомнят ни колко силно случващото се извън нашите граници влияе върху ежедневието ни и подлага на изпитание способността на нашата страна да защитава своя просперитет и сигурност. …

… не можем да искаме от европейските предприятия да се конкурират с големите световни играчи и същевременно да приемаме, че структурно плащат за енергията много повече от своите конкуренти. Не можем и да осъществяваме екологичния преход за сметка на нашата индустриална база. Декарбонизацията не може да означава деиндустриализация, особено в настоящата геополитическа обстановка.

Напрежението по основните търговски маршрути и във веригите за доставки се отразява на сигурността и цената на енергията и горивата. Разходите за транспорт и застраховки нарастват и в крайна сметка това се прехвърля върху сметките за комунални услуги, разходите за пазаруване и сметките на предприятията.

При подобно положение никой не може да намери ефективен отговор сам. Следователно реакцията трябва да бъде координирана и бърза…

Но наред с това е необходимо да имаме смелостта да погледнем какво можем да направим самите ние в Европа. Като започнем от най-очевидното: да не допускаме правила, създадени в напълно различен от сегашния контекст, днес да задълбочават последиците от кризите, през които преминаваме.

Защото нашите предприятия са изправени пред все по-агресивна глобална конкуренция, а всеки допълнителен разход, който Европа налага сама на себе си, е предимство, което предоставя на своите конкуренти. Времето за промяна на курса не е безкрайно. Именно върху това съсредоточи усилията си Италия. …

Както знаете, писах на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, за да поискам две неща. Първо, енергийният и инфлационният шок да бъдат отчетени по подходящ начин при изчисляването на разходите, разрешени съгласно европейските правила. Второ, националните държави да могат да използват поне част от допълнителните приходи от ДДС, генерирани от покачването на цените, за финансиране на временни и целенасочени мерки в подкрепа на предприятията и домакинствата.

Защото би било трудно да обясним на гражданите, че за да реагираме на шока, не можем да използваме дори допълнителните приходи, които самият този шок генерира.

Това са разумни предложения. Разбира се, знаем, че няма да бъде лесно да се постигне съгласие, но това няма да ни накара да се откажем настойчиво да поставяме въпроса. …

Междувременно Русия започна новата си есенна кампания срещу Украйна. Неспособна да напредва на фронта, Москва започна да нанася все по-тежки удари срещу цивилното население: електроцентрали, жилищни сгради, болници, дори автобуси, превозващи хората до работните им места, както стана при ужасяващото клане в Краматорск.

Това е стратегия, чрез която Русия се стреми да пречупи украинския народ чрез терор, студ и мрак просто защото не е успяла да го сломи на бойното поле.

Фактите опровергават пропагандата на Кремъл, както и пропагандата на онези, които я разпространяват и тук, в Италия. От началото на годината Москва е спечелила съвсем малко територия, а само през септември е загубила голяма част от онова, което е завладяла през предходните месеци.

Този застой не е възникнал от само себе си. Той е резултат от смелостта на украинците и от подкрепата на Запада, включително Италия. И продължавам да смятам, че този застой е единственият ефективен инструмент, с който разполагаме, за да накараме Русия да седне на масата за сериозни преговори.

Знам, че дебатът по този въпрос е разгорещен, включително в тази зала и дори в рамките на отделните политически лагери. Уважавам го и дори го разбирам, защото никой в тази зала не иска война. Всички искаме да се стигне до мир. Разликата е в това как смятаме, че може да бъде постигнат той.

Според мен подкрепата за Украйна не е алтернатива на мира — тя е това, което го прави възможен. Защото ако агресорът може да разчита на капитулацията на противника си, защо изобщо би преговарял? Но капитулацията не е мир, а завоевание.

Ако утре Украйна престане да се защитава, както мнозина желаят или предлагат, ние няма да имаме мир. Ще обсъждаме окупацията на една европейска държава и завръщането на империализма от съветски тип, който Европа познаваше в продължение на половин век.

Лично аз не изпитвам носталгия по онези години, не изпитвам носталгия по руските танкове, потушили въстанията в Прага и Будапеща, нито по Берлинската стена. И никой няма да ме убеди, че капитулацията на онези, които защитават свободата си, може да се нарича мир.

Мирът, който искаме и за чието изграждане работим, дори когато това ни струва политическа подкрепа, е справедлив мир. Защото само справедливият мир може да бъде траен и само справедливият мир гарантира сигурността на Европа и на нашите интереси.

Следователно позицията на правителството не се променя.

Подкрепата за Киев, с особено внимание към цивилното население, натискът върху Москва и евроатлантическото единство остават основните стълбове на нашите действия.

В този контекст трябва да разгледаме и споразумението за руския дизел, обявено миналия петък от президента на Съединените щати Доналд Тръмп. Смятам това решение за много рисковано.

Разбира се, всички разбираме и споделяме необходимостта да бъдат ограничени цените на енергията, които тежат върху домакинствата и предприятията, включително в Италия. Но трябва да сме наясно, че рязкото покачване на цените на горивата се дължи преди всичко на войната в Иран, а не на конфликта в Украйна.

Следователно резултатът от това решение е съмнителен, докато рисковете са очевидни. Легитимиране на Москва, докато нейните бомби продължават да падат върху украинските градове; нови приходи, с които да финансира войната; мълчаливо отслабване на санкционния натиск — това са фактори, които не можем да пренебрегнем и които противоречат на всичко, направено досега от западните държави, включително Съединените щати, за да накарат Путин да седне на масата за преговори.

Друго нещо е примирието между страните по отношение на енергийните централи, което Италия категорично подкрепя. Благодарим на президента Зеленски, че незабавно заяви пълната готовност на Украйна за подобна стъпка. Сега очакваме Русия да направи същото и да прекрати атаките срещу украинските електроцентрали и енергийни съоръжения.

Освен това, в толкова сложен момент, когато толкова много променливи са извън нашия контрол, има поне едно нещо, което зависи от нас: да гарантираме, че Европа няма да остане безучастна. Защото условията на мира, който засяга нашия континент и следователно нашата сигурност, не могат да бъдат определяни без нас.

Затова продължавам да настоявам 27-те държави членки да определят авторитетна фигура с мандат от всички, която да представя европейската позиция на масата за преговори. Ако не бъде постигнато съгласие за конкретно име, сме готови да разгледаме и други решения.

Ако например Франция, Германия и Великобритания в рамките на известния формат Е3 смятат, че могат да действат самостоятелно по-ефективно, отколкото бихме могли всички заедно — а досега именно това е избраният от тях подход — то поне нека го правят от името на всички и с официален мандат, даден от всички.

Защото ще бъда откровена: смятам за второстепенен въпроса кой на коя маса седи. Интересува ме от чие име сяда на масата и какво ще заяви. Интересува ме Европа да не действа разединено, да не предоставя възможност на онези, които имат интерес да подхранват разделенията, и да говори с един глас.

Защото Европа, която се разделя по въпроса за форматите на преговорите, изглежда незряла — и това е единственият истински подарък, който можем да направим на Москва.

А през последните дни вече направихме достатъчно подаръци на Москва.

Освен това, колеги, случващото се в Украйна не остава в Украйна. Европейският съвет ще обсъди конкретно ескалацията на руските хибридни атаки. И това е правилно, защото хибридната заплаха вече се превърна в поредната „нова нормалност“ на тази неспокойна епоха.

Проблемът е, че хибридната война не се обявява и няма фронт. Това са дроновете, които нарушават въздушното пространство на нашите партньори и прелитат над летища и военни бази в различни европейски държави. Това са подводните кабели, повредени в Балтийско море; кибератаките срещу болници, пристанища и публични администрации; саботажите на железопътните мрежи.

Това са кампаниите за дезинформация, създадени с цел да разделят общественото мнение, да дискредитират политически фигури, смятани за врагове, и да влияят върху изборите — чак до истински форми на манипулиране на когнитивното пространство. Това е и използването на мигрантите като инструмент, като те биват насочвани към границите ни в качеството им на средство за натиск. …

…Потвърждаване на принципа, че сигурността на границите на Съюза е неделима. Това означава, че докато допринасяме за укрепването на източния фланг, не можем да приемем да се изпуска от поглед южният фланг.

Защото днес да се защитаваме не означава просто да разполагаме с танкове. Защитата означава болница, която продължава да лекува дори при кибератака; електроцентрала, която не спира; летище, което не прекратява работа заради дрон.

Да се защитаваме не означава да пазим абстрактна представа за мощ. Означава да защитаваме ежедневието на гражданите.

Това ме отвежда до въпроса за ресурсите. Както вече казах, сигурността и енергията са двете страни на една и съща монета. Без сигурност енергията струва повече. А без енергия може да не остане нищо, което да защитаваме.

Затова поискахме и постигнахме възможността националната предпазна клауза да се използва не само за разходите за отбрана, но и за мерките, необходими за справяне с енергийната криза.

Резултатът е, че от максималния праг от 1,5% от БВП, предвиден в клаузата, Италия реши да използва 1,2%, разпределени поравно: 0,6% за мерки срещу високите цени на енергията — около 14 милиарда евро за уязвимите домакинства и енергоемките предприятия — и още 0,6% за отбрана и сигурност.

Тоест, предвид обстоятелствата, избрахме да не използваме целия предвиден ресурс за отбрана.

Но напомням, че по-голямата гъвкавост за отбраната и сигурността по същество означава допълнителни ресурси над разрешените от европейските параметри. Следователно това не са пари, отнети от здравеопазването или образованието. Ако не ги изразходваме за отбрана, няма да можем да ги изразходваме за нищо друго.

Онези, които твърдят, че повече сигурност означава по-малко болници и че едно правителство на подстрекатели към война отклонява ресурси от основните обществени услуги, лъжат съзнателно.

Още повече когато същите хора, които днес ни обвиняват от опозицията, докато бяха на власт, одобриха — в разгара на пандемията — увеличение на военните разходи с 15 милиарда евро. А тогава дори нямаше война в Украйна.

Но искам да кажа нещо на онези, които ни слушат, като се позова на разсъждение на министъра на отбраната Гуидо Крозето, на когото благодаря.

На всеки 100 евро, които държавата изразходва за отбрана, около 60 евро отиват за заплатите на хората, които защитават нашата сигурност — почти 280 000 мъже и жени в униформа. Около 10 евро са необходими за ежедневното функциониране на структурите. Около 30 евро се инвестират в промишлен сектор, който осигурява работа на над 300 000 души, често висококвалифицирани, в хиляди малки и средни предприятия в цяла Италия.

Онези, които говорят за разхищение, би трябвало да обяснят и на тези семейства, че трудът им е безполезен.

А какво купуваме, когато правим покупки? Предимно средства за нашата защита. Противовъздушна отбрана, системи срещу дронове, киберсигурност, защита на инфраструктурата. Купуваме щитове.

Накрая искам да припомня, че сигурността е и предварително условие за просперитета. Никой не инвестира в държава, която не може да защити своите мрежи, пристанища и данни. Нито едно предприятие не изнася продукцията си, ако търговските маршрути не са сигурни.

Освен това инвестициите в сигурност означават защита на спестяванията, труда и иновациите през следващите двадесет години. Държава, която не инвестира в собствената си сигурност, не пести средства. Тя просто отлага сметката. А историята ни учи, че в крайна сметка тази сметка винаги излиза много по-скъпо. …

…Преди седмица, докато бях в Сплит с лидерите на държавите от MED9, отбелязахме три години от драматичната атака от 7 октомври 2023 г. Варварска атака, която хвърли целия регион в хаос.

Смятам, че е важно да си припомним това и днес, защото всеки легитимен критичен подход към действията на израелското правителство през следващите три години не може и не бива никога да ни кара да забравяме онова, което беше най-ужасяващият погром след Холокоста, планиран и извършен от „Хамас“.

Особено в момент, когато сянката на антисемитизма изглежда отново се надига в много държави.

Следователно сигурността на Държавата Израел не може да бъде поставяна под въпрос. И продължавам да смятам, че е необходимо да поддържаме отворен канал за диалог с Израел.

Същевременно обаче продължаващото израелско присъствие в Южен Ливан, Сирия и Газа ни тревожи. А на Западния бряг сме свидетели на натиск върху палестинското население, който е нетърпим.

Както заявихме съвместно с Франция, Германия, Обединеното кралство и други партньори, израелските селища на Западния бряг са незаконни. Категорично се противопоставяме на онези, които подкрепят анексирането и принудителното изселване на палестинското население.

Предвид тази ситуация смятам, че Европа трябва да си възвърне позицията, която може да заема. Възможността да го направи неизбежно ще се открие с встъпването в длъжност на новото израелско правителство, независимо кой спечели изборите.

Това ще бъде моментът да поискаме действия, способни да обърнат отдавна продължаващата негативна спирала и да отворят перспективата за възобновяване на политическия път към мира.

Ще е необходимо време, знаем това. Но също така добре знаем, че ако през следващите месеци станем свидетели на безкрайно разширяване на селищата на Западния бряг, на срив на Палестинската автономна власт или на възобновяване на насилието в Газа или на самия Западен бряг, решението за две държави ще стане невъзможно.

А това е изход, който не можем да си позволим.

Затова ще предложа в Европа да работим по няколко конкретни искания, които да създадат условия за завръщане към политическия диалог. Сред тях са прехвърлянето на Палестинската автономна власт на данъчните приходи, които Израел задържа в момента, и замразяването на проекта E1, по който вече изразихме обща позиция с основните ни европейски партньори.

В Газа ситуацията остава драматична. Необходима е повече помощ и тя трябва да бъде предоставена бързо. Необходима е и политическа инициатива, която да провери дали „Хамас“ действително е готова да сложи оръжие.

Това би било обратът, от който се нуждаем, и би отворило пътя към възстановяването в интерес преди всичко на цивилното население.

Продължаваме да вярваме и да работим за истински мир между Израел и Ливан. Както знаете, Италия беше домакин на няколко кръга преговори и сме готови да го направим отново.

Убедена съм, че ливанското ръководство е искрено готово да сключи справедлив и траен мир с Израел. Готови сме да го подкрепим, включително чрез френско-италианска инициатива за периода след UNIFIL, която да осигури на ливанските въоръжени сили необходимите способности, за да утвърдят суверенитета на Ливан върху цялата му територия.

На Европейския съвет ще обсъдим и ситуацията в Иран и Персийския залив. На първо място — свободата на корабоплаването в Ормузкия проток и протока Баб ел Мандеб, която представлява жизненоважен интерес за Европа. Ограниченията и атаките в тези два прохода оказаха пряко въздействие върху живота на нашите граждани, като се започне от цената на енергията.

Правителството се ангажира да ограничи последиците и ще продължи да го прави с всички налични средства. Но трайното решение задължително изисква възстановяване на пълната свобода на корабоплаването — без такси за преминаване и без дискриминационни ограничения.

Затова смятам, че Европа трябва да се ангажира пряко, като започне с укрепването на операция „Аспидес“ в Червено море, която в момента се ръководи от Италия и до голяма степен разчита на приноса на много малък брой държави. Необходими са повече кораби и те са необходими сега.

След това трябва да задълбочим партньорството с държавите от Персийския залив. Европа и Заливът са два региона, свързани от все по-тесни интереси, чието развитие изисква правила и стабилност.

Италия предостави на държавите от региона, които поискаха това, средства за защита срещу неоправданите атаки на Иран и неговите съюзници.

През последните дни тези атаки бяха съпроводени от нова ескалация на действията на хутите срещу саудитската енергийна инфраструктура — действия, които категорично осъждаме.

Но през следващия етап приоритетът трябва да бъде друг: да не зависим повече от един-единствен транзитен пункт.

Това означава да изградим нови връзки между Европа, Персийския залив и Азия, като започнем от коридора IMEC; да защитим по-добре пристанищата, подводните кабели и енергийната инфраструктура; да диверсифицираме маршрутите и доставчиците.

И тук Италия, заедно със своите предприятия, върши своята работа. Но сега трябва да го направи и Европа…

… Европейският съвет ще проведе и стратегическа дискусия за процеса на разширяване и вътрешните реформи на Съюза. Това е тема, на която Италия винаги е придавала голямо значение.

Само обединена отново Европа, подкрепена от стабилен политически консенсус, може да постигне критичната маса, необходима, за да остане конкурентоспособна, влиятелна и сигурна. На първо място, това се отнася до Западните Балкани.

Разбира се, всеки път на присъединяване има свои особености, срокове и условия. Но политическата перспектива е една и съща: трайно да укрепим европейската принадлежност на държави, които са част от нашата история.

Подкрепяме разширяване, основано на принципа на заслугите и взаимната отговорност. Страните кандидатки трябва да осъществят необходимите реформи и постепенно да се приведат в съответствие с европейските правила.

Но Съюзът е длъжен своевременно да признава постигнатите резултати чрез конкретен напредък.

Ето защо в краткосрочен план нашият приоритет е решително да подкрепим напредъка на процеса на присъединяване на Черна гора и Албания.

Защото техният успех би имал значение, далеч надхвърлящо техните и нашите граници. Той би показал на целия регион, че процесът на присъединяване е реален, че реформите се възнаграждават и че когато една страна кандидатка изпълнява своята част, Съюзът също е способен да изпълни своята.

Накрая Европейският съвет ще проведе стратегическа дискусия за управлението на миграционните потоци.

Много пъти съм подчертавала в тази зала, че през последните години европейският подход към този въпрос се промени значително.

В началото мнозина смятаха за невъзможно теми като съсредоточаването върху предотвратяването на заминаванията, вместо върху управлението на пристигащите; укрепването на външното измерение; изграждането на партньорства с държавите на произход и транзит; повишаването на ефективността на връщанията и разработването на иновативни решения да станат част от обичайния европейски дебат.

Но точно това се случи. И тази промяна в подхода, за която Италия има решаващ принос, вече дава конкретни резултати.

Това не го казва правителството. Казват го данните на Frontex.

За две години незаконните преминавания на външните граници на Съюза са намалели повече от два пъти. И през тази година спадът продължава: с 35% през първите осем месеца спрямо същия период на миналата година.

По маршрута през Централното Средиземноморие, тоест този, който засяга Италия, пристигащите са намалели с повече от половината.

Знаем добре, че проблемът не е решен. Но тези числа показват нещо просто: алтернативата на „отворените врати“ винаги е съществувала. Винаги. В продължение на години просто беше избирано тя да не се прилага.

Възнамеряваме да продължим по поетия път, без да намаляваме бдителността си.

Събитията в Сеута в края на юли показаха колко бързо може да възникне извънреден натиск върху външните граници. Предвид тези събития, както знаете, Италия реши временно да възстанови контрола по вътрешните въздушни и морски граници с Испания въз основа на оценка на сигурността.

И позволете ми да кажа, че смятам последвалите полемики за доста сюрреалистични, особено тези от страна на някои опозиционни партии, които очевидно са по-загрижени да защитават испанското правителство, отколкото сигурността и границите на Италия.

Напомням, че Кодексът на Шенген изрично предвижда възможността за временно възстановяване на контрола по вътрешните граници при необходимост, свързана с обществения ред или сигурността.

На практика това е инструмент, използван редовно. От 2006 г. досега държавите членки са прибягвали до него почти 500 пъти, а в над 30 случая контролът е засягал пряко Италия.

Франция например поддържа контрол на границата с нас от повече от десет години.

Следователно е трудно да се твърди, уважаеми колеги, че Италия няма право да използва инструмент, който е бил използван десетки пъти и срещу самата нея.

Напомням на колегите, че Италия има същите задължения и същите права като останалите държави членки. И има същите права.

Не приемаме защитата на границите да бъде право за другите и вина за Италия.

Случаят със Сеута ни научи и на още нещо: кризата по границите невинаги възниква спонтанно. Понякога тя се организира.

Трафикантите я организират, социалните мрежи я разпространяват, а дезинформацията я подхранва.

Който използва отчаяни хора като средство за натиск върху нашите граници, не просто нарушава една граница. Той атакува Европа, а Европа трябва да разполага със средствата да отговори.

Непосредствено след събитията в Сеута, на 1 август миналата година, заедно с Дания Италия инициира писмо, подписано от 22-ма европейски държавни и правителствени ръководители от общо 27, с което поискахме по-добра защита на външните граници, по-решителна борба с мрежите на трафикантите, повече връщания и по-добра способност за предвиждане и реакция при подобни ситуации.

Поискахме също така сериозно да бъдат разгледани и факторите, които привличат мигранти, сред които включваме и легализациите в изключително голям мащаб.

Разбира се, всяка държава членка запазва собствените си правомощия и взема свои решения. Но живеем в интегрирано пространство със свобода на движение и общи граници.

А това, което една държава решава на собствената си територия, невинаги остава само там: то може да има последици за Шенген и да застраши неговото функциониране.

Ако се наложи посланието, че незаконното влизане може впоследствие да се превърне в законно пребиваване, съществува риск да бъдат насърчени нови миграционни потоци, да се укрепи бизнес моделът на трафикантите и да бъдат обезсмислени част от усилията ни за намаляване на незаконните пристигания.

Не можем да си позволим това.

След това идват връщанията.

В продължение на години в Европа заповедта за експулсиране много често оставаше просто лист хартия. Днес разполагаме с по-ефективни инструменти, включително благодарение на новите европейски правила, и резултатите са видими.

През тази година връщанията достигнаха най-високото равнище, регистрирано някога за същия период, и продължават да нарастват.

Благодаря за това на министър Пиантедози и на всички, които работят всеки ден за постигането на този резултат.

Защото посланието трябва да бъде ясно: който влиза незаконно в Италия, не може да разчита, че ще остане тук.

След това идва работата по целия миграционен маршрут.

Благодарение на сътрудничеството с Международната организация по миграция и с Алжир, Либия и Тунис през последните две години около 65 000 мигранти са се завърнали доброволно в страните си на произход, още преди да се опитат да прекосят Средиземно море.

Това са 65 000 души, които не са поверили живота си на трафикантите.

Но за да функционира този модел още по-добре, е необходимо възможно най-широко сътрудничество от страна на третите държави.

Когато такова сътрудничество липсва, Европа трябва да използва всички инструменти, с които разполага: дипломацията, сътрудничеството, търговията и визите.

Защото онзи, който иска да бъде наш партньор, не може да разглежда връщанията като отделен въпрос.

Необходима е още по-амбициозна външна политика и по-добра координация с националните инициативи, като се започне от Плана „Матей“ за Африка, основан на убеждението, че отношенията между Европа и Африка трябва да се градят върху равнопоставени партньорства, инвестиции и споделен растеж.

Същото важи и за иновативните решения.

Италия проправи пътя с центровете в Албания, а днес т.нар. „центрове за връщане“ в трети държави са предвидени в европейските правила. Много държави членки искат да поемат по този път.

Сега трябва да преминем към изпълнението.

Съюзът трябва да подкрепи онези, които искат да започнат пилотни проекти, като им предостави ресурси, експертни знания и средства при пълно спазване на европейското и международното право.

Тези ресурси трябва да бъдат предвидени и в следващия европейски бюджет.

Ще обсъдим това в кулоарите на Европейския съвет, включително на традиционната работна закуска за иновативните решения в областта на миграцията, която, както винаги, организираме заедно с Дания и Нидерландия.

В заключение, колеги, отвъд отделните теми предстоящият Европейски съвет има ясно политическо значение.

Живеем в свят, в който сигурността, просперитетът и много от равновесията, които години наред сме приемали за даденост, вече не са гарантирани.

Европа трябва да реши как иска да се позиционира в този свят.

Тя може да продължи да създава правила, сякаш нищо не се е променило. Или може да погледне действителността такава, каквато е, и да си осигури инструментите, необходими за защитата на своята икономика, сигурност и свобода.

Именно за тази втора Европа работим.

Европа, способна да съчетава прехода и промишлеността, традиционните политики и новите приоритети, сътрудничеството с партньорите и защитата на собствените си граници.

Прагматична Европа, която не се страхува да коригира решенията си, когато действителността се променя.

Европа, която съсредоточава силите си върху големите предизвикателства, с които никоя държава не може да се справи сама, и знае кога да отстъпи място на държавите там, където те се справят по-добре самостоятелно.

Европа, която е голяма по големите въпроси и ненатрапчива във всичко останало.

Години наред ни казваха, че за да има значение в Европа, Италия трябва да се откаже от защитата на собствените си интереси.

Доказахме обратното.

Защото една силна Европа се нуждае от силни държави. И е възможно да работим за по-стабилна и по-надеждна Европа, без нито за минута да преставаме да защитаваме Италия с гордост.

Именно с тази гордост отново ще замина за Брюксел. Със същата решителност, с която милиони италианци работят, произвеждат, внедряват иновации и поддържат тази страна.

Защото им дължим Европа, която ги защитава, вместо да им пречи.

И на тях искам да кажа, че независимо къде се вземат решенията за тяхното бъдеще, Италия е там, за да бъде чут гласът ѝ.

Благодаря ви.